Бари

Бари е пристанищен град в Южна Италия, столица на провинция Апулия. Площта му е 116 кв.км, а населението е 323 000 души, според преброяването от 2013г. За първи път рибарското пристанище Бариум се споменава в 181 г.пр.н.е. В 109 г. През града преминава Траяновият път, като естествено продължение на Вия Апия. Римската империя отдава по-голямо значение на Бриндизиум -Бриндици. След разпада на империята няма кой да защитава бреговете и селището е многократно разграбвано и опустошавано. През IX век го владеят сарацинци, които създават Барийски емират и строят крепост. През 1071 година крепостта е презвета от нормани под предводителството на Робер Гуискар. В града пристига проповедник Петър пустинник. Под въздействието на неговите проповеди заминават няколко хиляди кръстоносци по времето на Първия кръстоносен поход. През 1098 т се състои Вселенски събор под покровителството на папа Урбан II, на който се обсъжда Великата схизма и отделянето от източното православие. През 1156 г. Вилхелм Злия – управителят на Кралство Сицилия, решава да присъедини тази крепост към своите владения, но Фридрих Втори Барбароса през 1158 г го отнема, давайки го на свой заслужил пълководец. Бари става столица на херцогство. Макар и не толкова могъщо херцогството успява да се задържи до XV век. Дъщерята на Неаполитанската кралица Изабела Неаполитанска ( предполагаемият модел за картината Мона Лиза) взема за свой съпруг херцога на Бари. След нейната смърт херцогството преминава във владенията на Кралство Неапол. По време на Втората световна война Бари е бомбардиран от немската и италианска авиация, при което 17 военни кораба на съюзниците са потопени. На един от американските кораби се намира иприт – задушлив и отровен газ, който се разпространява във въздуха и взима множество жертви сред мирното население. През 1989 г Бари приема Четвъртата Богословска международна среща, на която се обсъждат проблеми на единението на църквата. В Бари се намира базилика „Св.Николай Чудотворец“, където се съхраняват мощите на светеца.