Република Чехия е държава в Централна Европа с площ 79 000 кв.км и население 10,5 милиона души. Граничи с Полша, Германия, Австрия и Словакия. Включва историческите области Бохемия, Моравия и част от Силезия. Столица на страната е Прага. От 1999 г. е членка на НАТО, а от 2004 г. е член на Европейския съюз. През периода V-VII век започва разселването на славянските племена. Едно от тях – чехите, се заселва по долината на Вълтава и Елба. В края на IX век семейство Пржемислович ги обединява. С разрастване силата на франките, нарастват и техните апетити към богатата на желязна руда и сребро зема. Земите на чехите са анексирани от Карл Велики След неговата смърт те попадат във властта на Източна франкска империя и император Лудвиг II Немски ги покръства Дълго управлява рода Пржемислович и територията на страната се разширява. Търговските и кралски връзки довеждат до просперитета на страната през периода X – XIII век. След липсата на наследник, властта преминава в ръцете на Карл IV – немски император от Люксембургската династия, а по-късно и в ръцете на неговия син. След тях Бохемската корона отива в ръцете на унгарските крале, а след битката при Мохач 1526 г тя преминава в ръцете на Хабсбургите. Всеки един от австрийските императори идва, за да бъде коронован в Прага с короната на Бохемия в катедралата „Св.Вит“. Съперничеството между чехите католици и чехите протестанти предизвиква Въстанието на чешките съсловия и Тридесет годишната война 1618 г. – 1648г., след която Европа се разделя на католически и протестантски страни. Започва нов прилив на немска колонизация. За да бъдат близо до двора във Виена чешките аристократи така се вманиачават, че „забравят“ родния чешки език. Във всички чешки учреждения и университети се ползва само немския език. След края на Първата световна война Австро-Унгария се разпада. През 1918 г се създава Чехословакия, в чийто граници влизат Чехия, Словакия и Подкарпадска Рус. Страната избира републиканската форма на управление. По време на Втората световна война страната е окупирана и нейният президент Бенеш емигрира, ръководейки националната антифашиска съпротива непрекъснато. След войната Чехословакия попада в съветската зона на влияние, за президент бил избрал Карел Готвалд. През 1968 г партийният ръководен апарат се опитва да либерализира управлението и да създаде „социализъм с човешко лице“. Това довежда до нахлуването на войските на Варшавския договор. На чело на партията застават хардлайнерите начело с Густав Хусак. На 01.01.1993 година страната мирно се разделя на Чехия и Словакия.