Екатерининския дворец заема централно място в Царско село. Строежът на двореца започва през 1717 г., когато съпругата на Петър І, Екатерина І наема германски архитект за да построи летен дворец. През 1743 г. дворецът е разширен по поръчение на Императрица Анна. През 1756 г. дворецът е преустроен по поръчение на Императрица Елисавета, която го е считала за малък и некомфортен и на негово място е построена много по величествената и пищна сграда в стил рококо от архитекта Франческо Растрели. Дворецът с дължина 325 метра е завършен през 1756 г. Дворецът е известен с изключително пищния интериор. Повече от 100 км злато са използвани за позлатяване на фасадата и многобройните статуи по нея. В бароковият интериор доминират парадните зали – „Златната анфилада”, витите стълбища към параклиса, просторната, позлатена и огледална бална зала, както и уникалната Кехлибарена стая. Екатерина Велика счита двореца за твърде помпозен. Тя наема шотландския архитект Чарлз Камерън, който преустроява интериора на едно от крилата и построява множество постройки в парка. След смъртта на Екатерина двореца е изоставен, като предпочитан става Александровския дворец. През 1918 г. дворецът е превърнат в музей. През Втората Световна война интериорът на дворецът е изцяло разрушен и ограбен. Днес Двореца е реставриран (включително и янтарната стая) и възвърнат предишното си великолепие.