На древния арамейски език - езикът, на който е говорил Иисус Христос, вместо "Отивам в Йерусалим" казвали "Изкачвам се в Йерусалим". И не само защото градът е съграден върху хълм, който настина трябва да бъде изкачен. Казват, че Йерусалим е мястото, където човек е най-близо до Бога. А приближаването към него винаги е свързано с човешкото извисяване - едно непрестанно изкачване на душата - нагоре и нагоре - към Създателя. Затова Йерусалим не е просто един от многобройните туристически маршрути по света. От стари времена идването тук се означава само с една дума - поклонение.
Йерусалим се намира на южния склон на Юдейското плато в Израел. Отстои на около 60 км. източно от Тел Авив и Средиземно море и на около 35 км. западно от Мъртво море. Към територията му се причисляват и двата исторически хълма – Хълмът на маслините и Хълмът Скопус, а недалеч са популярните градове Витлеем и Рамала. Цялата територия на Йерусалим е заобиколена от долини, реки и хълмове, които са свързани пряко с историята и културата на града.
Йерусалим е един от най-старите градове в света – датира от около 4-то хилядолетие пр. Хр. Влизал е в пределите на много древни и средновековни държави и е бил „ябълката на раздора” не само в политическите, но и в религиозните възгледи на безброй народи.
През своето многовековно съществуване Йерусалим е бил разрушаван 2 пъти, обсаждан 23 пъти, атакуван 52 пъти, завладяван и отвоюван 44 пъти. Преминава последователно в ръцете на асирийци, египтяни, азиатци, римляни, перси, византийци, кръстоносци и араби, които не спират да променят облика му.
В периода 1920 – 1947 г. Йерусалим е административен център на Палестина, но по решение на ООН бива обособен като самостоятелна област. Две години по-късно, в резултат на арабско-израелската война, територията му е разделена между Израел (западна част) и Йордания (източна част). През 1950 г. западната част на Йерусалим е обявена за столица на страната, а през 1967 г. към нея е присъединена и източната част. Оттогава градът съществува като неделима единица, без право на анексиране.
Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, са прорязани от седем порти. Шестте от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана - Златната порта. По времето на Исус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите "Осанна! Благословен е идещият в името Господне!"
През същата тази врата, през 628 г. византийският император Ираклий решил да влезе триумфално, облечен в блестящи одежди, яздейки кон – завръщайки се от победоносен поход срещу Персия. По време на този поход владетелят успял да възвърне от плен и да донесе обратно в Йерусалим великата светиня – Христовия кръст, открит от императрица Елена през IV в. и обкован със злато и скъпоценни камъни, който персите заграбили при оплячкосването на светия град през 622 г. Естествено императорът смятал, че има право да увенчае така бляскаво победата си над Персия. Но когато триумфалното шествие стигнало до Златната порта, конят на Ираклий се спрял като прикован и отказал да върви. “Не тъй носеше кръста си нашият Спасител” – упрекнал императора тогавашният йерусалимски патриарх Захарий. Тогава Ираклий свалил бляскавите одежди, събул се бос и пешком внесъл в Йерусалим през Златните врата Христовия Кръст.
Според едно предание след това Ираклий заповядал да зазидат портата – щом като през нея минал Светият Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Според друго предание Златната порта била зазидана чак по времето на султан Сюлейман Велики – от суеверие – за да не се сбъдне вярването на християните, че в Съдния ден през тези порти ще влезе отново Спасителят. И тъй като евреите все още очакват Месия, пред Златната порта е най-скъпо струващото гробище в света. Богати евреи от цял свят плащат хиляди, за да бъдат погребани точно тук – те вярват, че в Деня на Страшния съд ще бъдат възкресени най-напред юдеите, погребани пред Златната порта.
Точно срещу Златната порта, от другата страна на долината Кедрон е Гетсиманската градина. По времето на Иисус тя е била осеяна с маслинови дръвчета и кипариси, с малки карстови дупки, в каквито вероятно са смятали да пренощуват Иисус и учениците след Тайната вечеря. Подобна атмосфера днес има градината на тукашния руски манастир “Св. Мария Магдалена”. Под манастира е “Църквата на всички нации” – католически храм. Издигнат е над скалата, край която Иисус отправя последната си молитва преди залавянето. Наблизо е станало и предателството на Юда. В Гетсимания е и друга светиня - гробът на Света Богородица. Голямо стълбище ви отвежда в подземието на храма, където е каменното ложе, приело тялото на Божията майка. Според преданието от тук то е качено на небето и отново съединено с душата на Пречистата. Зад гроба, който едновременно е и църковен олтар, върху специален постамент е иконата "Св. Богородица Йерусалимска" - същата, която гостува у нас през 2000 година.
Без съмнение обаче, главната цел на всеки посетител на Йерусалим е Божият гроб.
Но за да стигне до там, ще се наложи да извърви пътя, по който е минал Иисус Христос, преди да бъде разпнат на Кръста. Той започва от някогашната римска крепост Антония до Лъвската порта (северно от Златната порта), която тогава е била извън очертанията на еврейския Йерусалим. Там Спасителят бил бичуван и осъден на смърт. Символ на присъдата му е храм, на чиито купол е изобразен трънен венец – увековечаващ болката.
От него започва тясна каменна улица с множество стъпала, обградена с магазинчета и малки параклиси (обозначават местата, където Иисус Христос е спирал по пътя си към Голгота). Това е Пътят на страданието (Виа Долороса), който свършва при църквата на Божи гроб. Вдясно от входа й, по малка вита стълба ще стигнете до върха на хълма, където под стъклен похлупак се вижда разцепената скала на Голгота (според преданието, в резултат на силно земетресение след издъхването на Христос. Кръвта му попила в земните недра и обагрила черепа на погребания там в библейски времена Адам – така първите хора получили опрощение и изкупление).
Друга стълба ще ви отведе до „Плочата на помазването”, където тялото на Спасителя било намазано с благовонни масла, повито в бял плат и от там – пренесено в изсечената наблизо от неговия сподвижник Йосиф Ариматейски скална гробница.
Всъщност Божият гроб представлява един огромен кръгъл храмов комплекс (символ на безкрайността на Вселената), обединяващ Голгота, гробницата и храмовете на различни християнски изповедания - православни, католици, арменци, копти. Бил създаден през IV в. от царица Елена, която организирала експедиция за откриването на Кръста и на гроба. В центъра на комплекса е Божият гроб, а издигащият се над него купол се смята от християните за център на света. В предверието е т.нар. Църква на ангела, в която всяка нощ се отслужва литургия. Там се съхранява част от камъка, от който един ангел съобщил радостната вест, че Спасителят е възкръснал. Малко по-навътре, под плочи от бял мрамор е скрито каменното ложе, върху което три дни лежало Христовото тяло.
За да обиколите всички религиозни паметници в Йерусалим ще ви е нужно много време – не забравяйте, че тук си подават ръка три религии. В града има над 1200 синагоги, над 160 църкви и над 70 джамии. Не можете да пропуснете обаче най-свещеното място за юдеите – Храмовия хълм (наричан още Благородното светилище). Там в древността са били издигнати Соломоновият храм и Вторият храм, от които днес са останали единствено стените. Едно от тях е „Стената на плача”, пред която денем и нощем, вярващи евреи „изплакват” болките си в молитви, които стигат направо до техния Бог. Над нея пък се намира едно от най-свещените места за мюсюлманите – джамията Купол на Скалата, от която се твърди, че се възнесъл Мохамед с коня си. Храмът е не само с впечатляващи размери, но и с нетипична, и в същото време фантастично съчетана архитектура, издържана по цялата й осмоъгълна площ. Поклонението в нея за мюсюлманите е равносилно на това в другите две свещени места – Мека и Медина.
В Националния музей, се съхраняват Кумранските ръкописи (откритите през 1947 г. „Свитъци от Мъртво море”, които съдържат в крайно фрагментиран вид всички Старозаветни книги), археологически разкопки и произведения на израелското и европейското изкуство; Мемориала „Yad Vashem”, построен и посветен на жертвите от Холокоста, в който се помещава най-богатата в света библиотека по темата (над 100 000 книги и статии) и др.
Къде може да похапнете и да се позабавлявате?
В Йерусалим има изобилие от ресторанти, в които можете да похапнете вкусно. Ако сте любители на различните салати, в "Grill Bar" можете да избирате между 13 вида. Ресторантът предлага рибни и мести ястия, както и традиционни специалитети. За тези, които искат да се наслаждават на красивата гледка на юдейските планини, докато вечерят южноиндийска или традиционна израелска кухня, ресторантът „Almora“ предлага комбинация от всички изброени неща.
Нощният живот кипи активно в града. Хората, които обичат романтиката могат да й се насладят напълно, ако се разходят вечер из града. Кафенетата около пешеходната улица Ben Yehuda и Zion Square са място, където трябва да отидете. Литературното кафе Tmol Shilshom е привлекателно място за кафе и кейк. Там може да присъствате на литературни четения и да слушате поезия на иврит и английски.