Петропавловската крепост е постижение на военната архитектура и историческо ядро, около което започва развитието на Санкт Петербург. Според легендата основите на крепостта са поставени от самият Петър І на 27 май 1703 г. на малък остров в делтата на Нева – Зайчи остров. Тази дата и до днес е Ден на Санкт Петербург. Първоначално защитните стени са били от пръст, но през следващите 30 години върху тях са построени каменни стени. Архитект на комплекса е Доменико Трезини. В крепостта са разположени различни сгради, сред които Петропавловската Катедрала, все още функциониращ Монетен двор, 6 бастиона, 5 порти, като портите на източната страна и тези към пристана на Нева са запазили автентичния си облик и до днес. След 1720 г. крепостта е мястото където се помещава градския гарнизон, както и затвор за политически затворници. Трубетския бастион е бил главният затворнически блок. Крепостта е завършена през 1733г. след смъртта на Петър І.
По време на Революцията през 1917 г. от крепостта са изстреляни 30 снаряда към Зимният дворец, от които само два улучват целта и за щастие причиняват минимални щети. През 1924 г. Крепостта е превърната в музей. По време на Втората Световна война е бомбандирана, но по-късно е реставрирана. Днес целият комплекс с всички сгради принадлежи на Градския Исторически Музей.