Самарканд е най-старият и значим град в Узбекистан и като цяло един от най-фундаменталните в историята на целия азиатски континент. Историческото селище лижи в Зарафшанската долина, като е център на едноименната Самаркандска област и втори по големина град в Узбекистан.
От дългата му многовековна история градът е запазил множество културни и архитектурни паметници, в резултат на което днес Самарканд е обявен за част от световното историческо наследство на Юнеско. Това място в действителност притежава уникална многонационалната смесена атмосфера, която се е наслагвала в нравите, обичаите на местните и в цялостния облик на сградите. Наричат Самарканд още „перлата на мюсюлманския свят”, както и „Рим на Изтока”.
Самарканд води началото си около 2000 г. пр. Хр. В тези древни времена градът е бил познат предимно като Афросиаб, а гърците са го наричали още Мараканда стария град е известен и като Afrosiab, а също и Maracanda от гърците. В началото селището е било столица на персийската провинция Согдиана, но през 329 г. пр.н.е е завладян от мощната войска на Александър Велики.
Благодарение на стратегическото си важно разположение, Самарканд трупа богатства и просперира благодарение на търговските пътища, преминаващи оттук. Мястото е било възлово за т.нар. Път на коприната, както и важна връзка между Китай и Средиземноморския регион.
В началото на 8-ми век, тя е завладяна от арабите и скоро се превръща във важен център на мюсюлманската култура. През 1220 г. историческото селище е било почти напълно разрушено от монголският владетел Чингис Хан. През 1369 г. Самарканд става столица на тогавашната централно азиатска империя начело с Тимур.
Самарканд преживява златен век и се превръща в архитектурната перла на Централна Азия с построените от Тимур и неговите наследници палати, астрономически обсерватории и ислямски колежи. В началото на 1500 г. номадските узбеки нападат Самарканд.
Основни монументи, които се открояват там са Джамията и медресетата на алея Регистан, джамията Биби Ханъм, мавзолея-комплекс Шахи Зинда и комплексът Гур Емир, както и обсерваторията Улугбек.
Джамията Биби-Ханъм e най-грандиозната религиозна постройка от времето на Емир Тимур, построена е през 1399-1404 в Самарканд — петъчна съборна джамия, богато украсена с апликации, мрамор, картини. Името на джамията вероятно идва от там, че при отсъствието на Емира, неговата съпруга е наблюдавала строежа. В комплекса, заедно с джамията Биби-Ханъм, се намира и медресето Сарап-Мульк-Ханъм.
Гур-Амир (Gur-e Amir , перс. Гроба на Царя) е построен по заповед на Тимур в края на 14 век, заедно с медресе и ханака на Султан Мухаммед. В същност олтара бил предназначен за Султан Мухаммед, любим внук и наследник на Тимур.
Самарканд е разположен на кръстопът на древни цивилизации, а архитектурата и градският му облик са шедьоври на ислямската култура и творчески способности. Архитектурните комплекси в Самарканд изиграват важна роля за развитието на ислямската култура в целия регион, от Средиземноморието до индийския субконтинент. Със своите произведения на изкуството, архитектурата и градската структура, историческият град на Самарканд свидетелства за най-важните етапи от културната и политическа история на Централна Азия, от тринадесети век до наши дни. Тези забележителности в Узбекистан са под егидата на ЮНЕСКО и са част от Световното природно и културно наследство на човечеството.
Забележителности
От дългата многовековна история Самарканд е запазил множество културни и архитектурни паметници, но притежава и уникална многонационалната атмосфера, която се е наслагвала в нравите, обичаите на местните и в цялостния облик на града.
Мавзолеят "Гур Емир" е шедьовър на ислямската средновековна архитектура в Централна Азия. В превод от персийски „гур е амир“ означава „гробница на краля“. Построена е в югозападната част на Самарканд в началото на 15 век. Тук е гробницата на Амир Тимур и неговите наследници. Всъщност Тимур е изградил своята гробница в Шахрисабз, но когато през 1405 г. умира по време на поход, проходите към Шахрисабз са били заснежени и непроходими и е погребан тук. Строителството започва през 1404 г. от Тимур, но е завършена при внука му Улугбек. Гробницата впечатлява с хармонични пропорции и великолепни мозайки, позлата и рисунки. Интериорът е богато декориран с ажурни решетки по прозорците, панели от мрамор и оникс и дърворезба, инкрустирани с полускъпоценни камъни. Надгробният камък на Тимур е изсечен от едно парче нефрит. Най-импозантният елемент от ансамбъла е купола с диаметър 15м и височина 12м, поразяващ със съвършените си пропорции и съразмерност на формите, а релефните розетки имитират звездното небе. Гробницата е прототип на гробниците на монголските владетели в Индия – Гробницата на Хумаюн в Делхи и Тадж Махал в Агра.
Джамията Биби Ханъм е грандиозна и спираща дъха гледка, построена е от Тимур като подарък към любимата му съпруга. След успешен поход до Индия, Тимур решава да построи най-голямата постройка на Изтока – джамия, която трябвало да бъде по-голяма от всички правени до този момент. Стотици архитекти, строители и творци впрягат сили, а за строежа му се носят легенди. Високите минарета, величественият портал, великолепните мозайки и куполът, сравняван с Млечния път трябвало да прославят през вековете името на Тимур и Биби ханъм. Джамията се простирала на площ от 18 хил. кв. м., а строителството продължало от 1399 до 1404 г. За съжаление монументалното съоръжение е изпреварило своето време и скоро след построяването започва да се руши. Днес са запазени високият 36 метра портал, ориентиран на изток, минарета на и колони във вътрешния двор.
Архитектурният комплекс Шахи Зинда е комплекс от мемориално-култови постройки, датиращи основно от периода 14-15 век. Наричан още „Град на мъртвите” той е един от най-значимите комплекси в Самарканд. Състои се от няколко гробници в искрящи сини цветове, хармонично комбинирани по тесните средновековни улици. Всяка постройка е квадратна с купол и е богато декорирана с теракота, цветна глазирана мозайка и филигранни – образец на керамичното изкуство, останал ненадминат в Централна Азия. Безспорно най-значимият мавзолей в комплекса е този на Кусам ибн Аббас, братовчед на пророка Махамед, който бил убит през 7 век във битка в близост до Самарканд. Според легендата Ибн Аббас пристига в Самарканд през 640 г. и проповядва исляма в продължение на 13 години, когато по време на молитва е бил обезглавен от последователите на зороастризма. Тогава е наречен „шах-и-зинда“, което в превод от персийски означава „живият крал“, и през Средновековието идването на гроба му се равнявало по значимост с хаджа до Мека.
Площад Регистан е красиво място в сърцето на Самарканд. Ограден е с грандиозен комплекс от здания – минарета, мавзолеи и медресета. Регистан означава „пясъчно място”, а медресетата са богато украсени с цветна глазирана мозайка, резби и лазурни украси. В ансамбъла са включени три медресета – на Улугбек (15 в), Шер Дор (17 в) и позлатеното
Тиля Кори (17 в). Медресето на Улугбек е в лявата страна на величествения площад. Отначало е било висше духовно училище, и в него са чели лекции по математика самият Улугбег и други видни учени, придаващи му светски характер на средновековен университет. Построените през 17в. медресета, играли ролята и на джамии, са богато украсени и монументалността им не отстъпва на строеното през златния за Самарканд 15 век.
Обсерваторията Улугбек е една от най-значителните средновековни обсерватории. Улугбек се е занимавал с математика и астрономия. През 1420 г. построил обсерватория, нямаща равна на себе си в света. Най-ценни са размерите и разположението на инструментите, а научните наблюдения, изчисления и измервания, изпреварили времето. Улугбек открива сериозни грешки в арабските звездни каталози и през 1437 г. съставя Зиджи Султани от 994 звезди, считан за най-добрият звезден каталог между тези на Птолемей и Брахе. Той определя сравнително точно и дължината на звездната година и конструира глобус. След смъртта на Улугбек ръководител на обсерваторията станал неговия ученик Али Куши, който изчислява 16 цифри от числото Пи.
Гробницата на пророк Даниил е може би единственото място на света, почитано от представителите на три световни религии – исляма, юдаизма и християнството. Той е разположен в удивително красиво и уникално място в покрайнините на Самарканд. Сред учените все още няма единно мнение, кога и по какъв начин в Самарканд се е появила гробницата на библейския пророк Даниил. Съгласно Библията, през 605 г. пр. Хр. Даниил бил отведен заедно със своите сънародници в плен от вавилонския цар Навуходоносор, при двора на когото се прославил с набожност, пророчески дар и способност да върши чудеса. Пророкът доживял до освобождаването на еврейските пленници по времето на цар Кир, но поради преклонната си възраст вече не можел да се върне в родината и бил погребан с почести в Суза, близо до днешния град Мосул в Ирак. По време на поход през 1397-1404 г. завоевателят Тимур не успял да превземе, както обикновено правел, град Суза с щурм. От богословите той научил, че градът е пазен от мощите на пророка. Тогава Тимур обещал на обсадените жители, че няма да граби тяхното имущество, да убива непокорните и да откарва пленниците в робство, ако му позволят да вземе в своята столица Самарканд част от мощите, а именно дясната ръка, която да брани столицата на империята му от всякакви беди.
Други изследователи смятат за по-убедителна версията, според която мощите на пророк Даниил са били донесени в Самарканд от преселници-евреи още по времето преди исляма; според тях местните жители, изповядващи зороастризма и търпими към друговерците, са позволили издигането на мавзолей извън стените на града. Това становище се подкрепя и от факта, че археологичните находки в непосредствена близост до мавзолея датират от VI в. пр. Хр., тоест към времето, когато според Библията е живял и починал пророк Даниил.
Facebook
