Сергиев Посад е разположен на 52 км североизточно от Москва. В центъра на града е знаменития руски манастир Свето-Троицка Сергиева лавра, включен в списъка на ЮНЕСКО.
Манастирът е основан около 1345 г. от св. преподобни Сергий Радонежски, който на това място издига малък дървен храм, посветен на Светата Троица. Поради големия духовен авторитет на св. Сергий, манастирът бързо укрепнал. Разрушен през 1408 г. от хан Едигей, той скоро бил възстановен и станал център на книжовното дело, иконописта и приложните изкуства. През 1540-1550 обителта била превърната в мощна крепост, оградена от високи каменни стени и кули. През XVI в. манастирът бил вече почитан повече от останалите манастири в Московската епархия и поради това получил през 1744 г. статус на лавра, отстъпвайки по исторически ранг единствено на Киево-Печорската лавра. През средата на XVIII в. Свето-Троицката Сергиева лавра станала един от най-богатите руски манастири. От 1814 г. в нея се помещавала и Духовната академия. В началото на XX в. Троице-Сергиевата лавра разполагала с богата сбирка от книги и ръкописи, както и с уникална колекция от високохудожествени древни предмети. Едни от най-забележителните постройки в лаврата са църквата "Св. Дух" (Духовская церковь) и древният Троицкий собор (от 1422 г.), изписан от св. Андрей Рубльов Иконописец, Даниил Чорни, Симон Ушаков и други майстори от XV-XVI век. Забележителна по своите мащаби е и църквата "Успение на пресвета Богородица" (Успенски собор), изградена през 1559-1585 г., болничните палати с шатровия храм Зосима и Саватий (1635-1367), трапезна палата с църквата на св. Сергий, украсена богато с белокаменна резба (1686-1692), "Царските чертози" и други. След Октомврийската революция Троице-Сергиевата лавра била закрита през 1920 г., манастирските сгради били предоставени на различни учреждения, които ги ползвали и за жилища. Лаврата била върната на Руската православна църква през 1945 г., манастирският живот бил отново възобновен и тя отново станала център на духовното образование. В нея били разположени много административно-управленчески структури на Московската патриаршия, а към Академията бил създаден самобитен църковно-археологически музей. След 1983 г. центърът на Московската патриаршия бил официално преместен в Свето-Даниловия манастир, но Троице-Сергиевата лавра запазила статуса си на главен център на монашеския живот и религиозно-възпитателна дейност.