Талин

Истинско приказно съкровище на Прибалтика – Талин е обявен от американския "Нюзуик" за един от десетте най-модерни и бързо развиващи се градове на света наред с Пекин и Ню Йорк, а според лондонския „Таймс” градът е сред 30-те най-привлекателни дестинации на планетата. Тези признания се дължат на очарователната комбинация от история и съвременност. Истинският бум в развитието на града се осъществява след признаването на Независимостта от СССР през 1991 г.
Старият Град пази добре запазените средновековни стени, павирани улички изкачващи се по хълма Toompea и малки бакалии и магазинчета. Той е разделен на Горед и Долен град. Импозантната сграда на Кметството е построена в готически стил през 13 в. И днес Кметството изпълнява своята историческа роля като административна сграда. Запазени са и ценни произведения на изкуството, отразяващи богатството и идеализма от времето на търговските гилдии на Ханзата, като дървена пейка от 14 в. с гравирани образи на Тристан и Изолда. В мазето се съхранява най-популярният символ на града – ветропоказателя Стария Томас, който се извисявал на покрива на Кметството в продължение на 400 г. Изкачването на кулата на Кметството може да бъде истинско предизвикателство, тъй като 115-те стъпала с всяко следващо стават все по-стръмни, високи и тесни, но изгледа си заслужава.
Живописният площад пред Кметството е обществен пазар в продължение на векове, дори преди самата сграда да е построена. През годините тук наред с различни чествания, турнири и фестивали са се извършвали и екзекуции. И днес площадът остава в центъра на културния живот на Талин – през лятото се провежда Средновековния фестивал, концерти на открито, занаятчийски панаири, а многобройните кафенета изнасят маси на открито; през зимата от 1441 г. всяка Коледа тук се поставя коледното дърво и се провежда традиционен коледен пазар.
Аптеката, разположена на ъгъла на площада пред Кметството е спомената за пръв път в исторически документи през 1442 г. Все още е действаща аптека, запазила автентичния си вид, което я прави една от най-старите в Европа.
Сградата на Великата Гилдия е втората по големина светска сграда след Кметството в средновековния Талин. През 14-ти век, сдруженията на търговци и занаятчии играели важна роля в обществения живот на Талин. Колкото по-важна била гилдията, толкова социалният статус на членовете й бил по-висок Великата Гилдия е организация обединяваща най-заможните търговци в града. Кметът на Талин също е бил избиран сред членовете на Великата Гилдия. Самата сграда е построена в периода 1407-17 г., а размерите и величието и са свидетелство за богатството на търговците. Запазени автентичния интериор и фасада, увенчана с герба на гилдията и бронзови чукчета от 1430 г. Днес тук се помещава Естонския исторически музей, чиято постоянна експозиция преразказва историята на страната до 18 век.
Къщата на Братството на Черноглавците е единствената изцяло запазена ренесансова сграда в Талин. Братството на Черноглавците е гилдия от млади, несемейни търговци, която се появява през 1399 г. Те организирали тържества и турнири, както и се грижили за организиране на защитата на града. Братството закупува сградата през 16 в. и я преустройва в голяма зала без арки. През 1597 г. фасадата е богато декорирана в ренесансов стил. Красиво изографисаната дървена порта на сградата датира от 1640 г.
Църквата „Свети Олав” е най-голямата средновековна постройка в Талин. Построена е през 1267 г. в готически стил и има богата история. Наречена е на норвежкия крал Олав ІІ Харалдсон, канонизиран за светец и покровител на мореплавателите. Преди петстотин години на църквата бил поставен висок връх и с височина 159 м. се е превърнала в най-високата сграда в света по това време. Но от височината произлезли някои проблеми. Върхът действал като много добър гръмоотвод, който привличал светкавиците. Три пъти горяла сградата до основи преди да поставят най-накрая по-нисък връх. През 1547 г. група акробати посетили Талин, завързали въже на върха на „Св. Олав” и градските порти и изпълнили спиращо дъха представление за радост и ужас на тълпата.
Църквата „Св. Дух” е изцяло запазила оригиналния средновековен екстериор от 1360 г. Тя играе важна роля в естонската културна история – тук са проведени първите проповеди на естонски през 16 в., а Джон Коел, пастора в църквата е автор на първата естонска книга през 1535 г. Рисуваният часовник в бяло и златисто на фасадата пък е най-старият обществен часовник в Талин. Интериорът на църквата е богато декориран с дърворезби и дървени скулптури от готическия период, а олтарът е истинско произведение на изкуството.
Първите защитни кули около центъра на града са построени през 13 век. До 16 век Талин е град със здрава и мощна отбранителна система в Северна Европа. Градските стени са били с дебелина 3 м и достигали височина 16 м и с дължина 4 км, като свързвали 46 защитни кули. До днес са запазени само 2 км от стените и 26 от кулите. Кулите Nunna, Sauna и Kuldjala са отворени за туристи, които могат да се изкачат по стените и да разгледат Старият Град и хълма Тумпеа.
Кулата Kiek in de Kök е оръдейна кула построена през 16 век. С височина 38 м, диаметър 17 м и петметрови дебели стени тя осигурявала страховита защита срещу нападения. По време на Ливонската война през 16 в, част от кулата е разрушена, но по-късно е възстановена. Днес в кулата има постоянна експозиция, разказваща за историята на Талин и най-значимите военни събития от 13 до 18 век.
Великата Крайбрежна Порта (Suur Rannavärav) е разположена в северната част на Старият град близо до пристанището и една от двете запазени до наши дни средновековни порти на Талин (другата е Портата Виру на другия край на града). До портата е известната кула Дебелата Маргарет (Paks Margareeta), която за времето си е била най-широката сграда в Талин. Кулата с височина 20 м и диаметър 25 м е построена в началото на 16 век, за да подсигури защитата на пристанището. През вековете кулата е била използвана за оръжеен склад и затвор. Днес в кулата се помещава Естонският Морски Музей, където са изложени разнообразни риболовни принадлежности датиращи от неолита, антично оборудване за гмуркане и други. От покрива на кулата се разкрива великолепна гледка към пристанището и Старият град.
Между две живописни кули в източната част на градските стени е портата Виру. През 14 век е била в центъра на градската транспортна система.
Замъкът Тумпеа е построен върху стръмния варовиков бряг на 50 м над морето. През 13-14 век датския Крал Валдемар Втори нахлул от север и в крайна сметка победил. В чест на победата бил построен замъкът. От този момент започнали седем века чуждо владичество в Естония. В исторически план, стръмните му склонове са били естествена защита от нападатели, а освен това предлагат и панорамна гледка към града и пристанището. Днес в замъка се помещава Естонският Парламент. В центъра на Тумпеа се издига Катедралата „Александър Невски”. През 1233 г. на това място е построена първата църква, но през 1684 г. опустошителен пожар я разрушава. Новата църква е построена през 1900 г., когато Естония е част от Царска Русия. Архитект е Михаил Преображенски от Санкт Петербург. Във вътрешността могат да се видят красиви мозайки, религиозно изкуство и необикновени икони. Камбанарията е с 11 камбани, сред които и най-голямата в града с тегло 15 тона.
Стена на Омразата. През Средновековието напрежението между горния квартал в Тумпе и долната част на града често се засилвало. Тумпе се състояла главно от немските завоеватели, докато в долната част на града живеели предимно обикновени хора. Всъщност, често двата квартала се считали за два отделни града. Този факт бил засилен и от построяването на стена, която не включвала Тумпе. С нарастването на омразата, тази стена придобила прякора си.