Тел Авив е разположен в западната част на Израел, на брега на Средиземно море. В голямата метрополитна област на Тел Авив живеят около 3 200 000 души. В самия Тел Авив живеят около милион и половина души.
Тел Авив не е административната столицата на Израел. Тази функция е отредена на историческия Йерусалим, но на практика в него са концентрирани единствено правителството и религията. Всичко останало в Израел, като бизнес, култура и развлечения се намират в Тел Авив, който е модерното лице на Израел.
След т.нар. шест-дневна война през 1967 г., в знак на протест срещу окупираните територии, повечето държави не правят посолствата си в Йерусалим, а в Тел Авив. Изключение правят само Коста Рика и Салвадор, чиито посолства са в Йерусалим. Към настоящия момент почти цялата световна общност разглежда Тел Авив като столица на Израел. Именно поради тази причина повечето посолства се намират в този град, вместо в Йерусалим.
Тел Авив е сравнително нов град – основан е през 1909 г., като първоначалната идея била това селище да бъде нещо като еврейско предградие на арабското пристанище Яфа, което е един от най-старите градове в Близкия изток. То се намира на възвишение, от което се открива неоценима гледка към брега на Тел Авив. С масивната емиграция на евреи от всички краища на света обаче, Тел Авив постепенно започва да придобива значителни мащаби, като през 1950 г. Яфа и Тел Авив са обединени.
Тел Авив е забележителен с характерната си за Южна Европа архитектура. През 2003 г. „Белият град” на Тел Авив е включен в списъка на ЮНЕСКО за Световно културно наследство, заради най-голямата концентрация в света на сгради в стил баухаус – над 4 000.
Строителството им започва през 1930 г. от еврейски архитекти живели в Германия и емигрирали след установяването на нацистки режим в Германия.
Днес в Тел Авив има много ресторанти, барове, кафенета, луксозни бутици. Тези фактори заедно с плажната ивица и благоприятния климат на града, го правят примамлива туристическа дестинация за много хора от цял свят. Често е наричан "градът, който никога не спи", вследствие на своя пулсиращ нощен живот, младежката атмосфера и 24-часовата възможност за забавления и развлечения.
Древният пристанищен град Яфа е споменат за пръв път в египетски летописи от 1470 г. пр. н. е., когато е бил завладян от фараона Тутмос ІІІ. Според Библията градът е основан от сина на Ной – Яфет, от където идва и името му. Според различни археологически данни Яфа е било пристанище още през второто хилядолетие пр. н. е. През 1099 г. армията на кръстоносците от Първият кръстоносен поход окупира Яфа, който е бил изоставен от мюсюлманите, укрепява го и разширява пристанището. Скоро градът става важен транспортен център за доставки от Европа до Йерусалимското кралство. Властта на кръстоносците над града продължава до 1268 г., когато е превзет от мюсюлманите, които разрушават пристанището. През 16 век Яфа е завладян от османците. През 19 век османското правителство в Константинопол решава да укрепи града и да възстанови пристанището с цел намаляване на атаките от бедуини и пирати. Настъпва истински разцвет, заселват се много нови жители (сред които и малки групи евреи), разраства се търговията, особено с коприна и портокали с Европа. През 80-те години на ХХ век Старият град на Яфа е реставриран и превърнат в артистичен квартал, който очарова с павирани улички и алеи, живописни ресторантчета, арт галерии и занаятчийски работилници.
Часовниковата кула е една от главните забележителности в Яфа. Разположена е на централната улица Yeffet, близо до пазара. Построена е от турския султан през 1906 г. На върха и са разположени 4 различни часовника, които в миналото са показвали местното време, времето в Европа и годината. През 1965 г. Часовниковата кула е реставрирана и са добавени красиви витражи, изобразяващи историята на Яфа.