Турция

Наричат Турция мост между два континета, поради географското й разположение - 3% от територията на страната е в Европа /Източна Тракия и някои от Принцовите острови/, а 97% в Азия - Малоазиатския полуостров и Анадол. Морските граници по четирите морета - Черно, Мраморно, Егейско и Средиземно, възлизат на 8 333 км. От древни времена морският път през проливите Босфора /свързващ Черно с Мраморно море/ и Дарданелите /свързващ Мраморно с Егейско море/ е служил като важна водна артерия на приморските страни.
Турция граничи с България и Гърция на северозапад; с Черно море на север; с Грузия, Армения и Азербайджан на североизток; с Иран на изток; с Ирак, Сирия и Средиземно море на юг. Западната граница между Турция и Гърция, по Егейско море, минава съвсем близо до континенталния турски бряг, но почти всички острови са притежание на Гърция.
Знамето е бял полумесец с петолъчка на червен фон, което е било знаме на град Константинопол.
Турция е планинска страна със средна надморска височина 1130 м.
Равнините са сравнително малко. Най‐плодородна е Източна Тракия, значителна част от територията й е заета от долините на р. Марица и р. Ергене, образуващи един от най‐благоприятните за растениевъдството райони.
Турция притежава значителни запаси от полезни изкопаеми, макар че територията й е все още слабо проучена. Големи са залежите на хромова, манганова, медна, оловно‐цинкова руда, волфрам, въглища, мрамор, шмиргел и др. Запасите на черни въглища са значителни. Главен басейн е Ерегли‐Зонгулдагският, който притежава висококачествени коксуващи се въглища. Залежите на лигнитни и кафяви въглища са по‐равномерно разпределени в цялата страна. От енергийните източници най‐ограничени запаси има на нефта.Турция притежава известни запаси на уран.
Икономическите затруднения на страната след Втората световна война и големият брой безработни, са причина за емигриране в Западна Европа, предимно в Германия. Сега броят на гастарбайтерите е над 2 млн. души. Програмата за икономическо развитие, осъществявана след Втората световна война, довежда до бързото развитие на промишленото производство. Държавата контролира почти цялата енергетика, голям дял от добиващата промишленост, металургията, нефотопреработването. Поощрява се и частният сектор. "Либерализацията" на стопанството привлича хиляди чуждестранни фирми, основната част от които са в хранително‐вкусовата, химическата, текстилната промишленост, електрониката, услугите и търговията.Разчита се на значителните природни и евтините трудови ресурси, както и на широкия турски пазар. Независимо от това водещ отрасъл в икономиката е селското стопанство. Стопанството на Турция през последните три-четири десетилетия на XX век се развива по възходяща линия с ускорени темпове. За страната е характерна бърза индустриализация от европейски тип. Застъпени са всички отрасли на материалното производство. Турция се очертава като десети по значение световен пазар.
Водещ отрасъл в Машиностроенето е автомобилостроенето. Предприятията в Истанбул, Измир и Бурса извършват монтаж на възли и детайли, доставяни от западните автомобилни фирми.
Селскостопанското машиностроене се развива в Анкара и Истанбул, а жп вагони се произвеждат в Ескишехир, Адапазаръ и Сивас. В пристанищните градове е развито корабостроенето.В района на Истанбул функционират 12 частни корабостроителници. Военната промишленост е съередоточена в Анкара и Къръккале. В Етимесут се произвеждат самолети. В последните години се развива химическа промишленост, особено нефтохимията. В страната работят два нефтохимически и 5 нефтопреработвателни завода (в Измит, Мерсин, Алиага, Измир и Батман). Изградени са заводи за изкуствени торове в Искендерун, Кютхая, Самсун, Яръмджа, Елязиг и Мерсин. Построени са заводи за автомобилни гуми и други гумени изделия. Производството на цимент е 33 млн. т. На второ място по значение е хранително‐вкусовата промишленост, чиято продукция в общи линии задоволява вътрешните нужди. Производството е силно раздробено. Най‐многобройни са предприятията на хлебната, захарната, маслобойната, консервната и тютюневата промишленост.
Климатичните условия благоприятстват отглеждането на техническите култури ‐ захарноцвекло и памук. С международна известност се ползва турският тютюн, благодарение на ароматните си качества. Турция произвежда и изнася големи количества цитрусови култури,
грозде, маслини, орехи, череши. По производството на лешници и смокини тя е на едно от първите места в света.
Транспортната система е все още недостатьчно развита и технически изостанала. В осъществяването на товарния и пътнически превоз най‐голямо значение има автомобилният транспорт. Важно значение за Турция има морският и въздушният транспорт.
Много големи са успехите на Турция в областта на стопанския туризъм. Благоприятният климат, наличието на антични забележителни градове като Троя, Ефес, Бергама, Милет, Бодрум, привличат милиони туристи, като най‐големите туристически хитове са Кападокия, Памуккале, курортите по егейското и средиземноморското крайбрежие (Турската Ривиера) като Анталия, Кушадасъ, Мармарис, Чешме, Кемер и много други. Общо в Турция има 10 обекта под закрилата на ЮНЕСКО. Страната се посещава от около 15 милиона туристи годишно.